Архивите в Европа и България в периода на Средновековието

Архивите в Средновековна Европа

ДА "Архиви", София, 02'2015 г.
          Снимка: Личен архив

  Първоначално Средновековието не носи големи промени в документите - те още са ръкописи, а физическия писмен носител в Европа остава пергамента. В повечето случаи документите са свитъчни с печати, като са предимно от административен характер. Не се променя статута на архивите (сбирки с документи), но вече вместо храмови архиви се появяват архиви на Римската църква и на източната – Византия. С промяната на стандарта и начина на живот нараства и нуждата от архивиране – съществуването на големи държави и империи, които на практика вече няма как да се управляват без солидна документация. Добър пример за това е най-големия архив през ранното Средновековие – този на Карл Велики (император на Франкската империя, а 800 г. коронясан и за Римски император). Той се състоял предимно от законодателни текстове, укази на владетеля, нравствени грамоти.

Иманярството като опасност за КИН в България

Изглед към все още непроучения напълно амфитеатър "Арена Ди Сердика", 

в началото на бул. Дондуков, София, 16.09.2014 г.

Снимка: http://dredybg.blogspot.com/

   България е държава с огромно богатство от погребани съкровища и гробници, криещи ценни находки поне от 4000 г. пр. Хр. Това е в резултат на дългите векове, които страната ни е прекарала като своеобразен „мост“ между Азия и Европа и сблъсъка на едни от най-развитите култури в хода на историята – тракийската, римската, гръцката, славянската, византийската и др.

"Стария Несебър загина"

Споделям и втория си коментар на статия от последната сесия, този път с отрицателен пример. Първия коментар може да прочетете тук - "Българската история в 100 личности".

"Българската история в 100 личности"

Настоящият текст е част от материалите, които трябваше да представя в университета по дисциплина "Същност и структура на културно-историческото наследство" по време на последната сесия. Темата гласеше: "Коментар на статия, засягаща културно-историческото наследство - с положителен и отрицателен пример", като тук първо поствам статията в положителен пример, вдъхновен от колегите-автори от Софийски университет. :)

Възникване и развитие на народно читалище "Виделина-1862" - гр. Пазарджик (1878-1991)

Читалище "Виделина" в наши дни.
Източник: линк.

Поствам реферата във вида, в който съм го представил в университета - добавям единствено няколко снимки. Реферата ми беше курсовата задача по предмет "История на институциите", като периода на разглеждане, според заданието, започва от Освобождението, въпреки че читалището е създадено през 1862 г. Преподаваше ми доц. д-р София Василева, автор на една от книгите, които си купих през първата седмица в университета. За написването на тази курсова задача като основен източник съм използвал летописа на читалището и искам да благодаря на г-жа Елисавета Иванова от библиотеката на Регионален исторически музей - гр. Пазарджик, затова че ми предостави алманаха за ползване и ми даде насоки и редакция за написване на реферата. Самата тя е част от авторския колектив, подготвил изданието.

Изложба за Библията - от нейното възникване до днес.

За изложбата научих от официалната страница на Историческия музей в Пазарджик. За съжаление конкретния ден разполагах с ограничено време и успях да й посветя само час и половина, а тя самата предразполагаше към двойно повече. Знаех, че беше обявена като "вход свободен", но още с влизането си се учудих, че това включваше и напълно безплатна лекция (беседа, дискусия - в каквото вие си го превърнете). Изложението се водеше от един от организаторите на пътуващата изложба, който ни разведе из всеки щанд, разказвайки ни подробно и увлекателно за етапите на възникването и еволюцията на библейското слово от древността до наши дни (щандовете са подредени хронологично). От него разбрахме, че собственик на изложбата е германски колекционер (Стефан Пилц) и всички изложени експонати са част от личната му колекция. От гида разбрахме още и че преди две години изложбата е гостувала в моят университет (УниБИТ), че е с напълно некомерсиална цел и че той се включва в нея по собствено желание, запленен от идеята й. Изброявам ви всички тези неща, защото на мен ми направиха безкрайно добро впечатление. А сега към самата изложба:

Посещението ми в Тутевата къща, Панагюрище

Историческия музей в Панагюрище

Снимка: http://museumpan.com/

Датата беше 23 Октомври 2012г. 
Беше горещ следобяд, а аз отново бях в Панагюрище по работа. Разказът ми се свързва с едно 
писмо за някаква туристическа агенция и аз вече с понатрупан опит знаех, че такива агенции в малко градче като Панагюрище няма да са много, тъй че щеше да се намери лесно. Телефон нямаше, но пък адресът беше достатъчно красноречив - ул. "20ти Април". За пръв път отивах там, но уличката беше на доста лесно място - започва от градския пазар и вие нагоре и нагоре. Сравнително тясна, тя изглежда доста автентично, защото е оставена все още павирана и е заобиколена от стари къщи. Такива улици в Панагюрище не са рядкост, но точно тази те кара да си мислиш, че нищо по нея не се е променило от над 100 години. Подобна уличка в града е по-дългата, също павирана "Райна Княгиня", която започва от почти същото място като "20ти Април" и те двете оставят впечатление за артерии, пресичащи най-старите части на историческия град. По ул. "Райна Княгиня" днес се разполагат историческия музей (в близост е и родната къща на Райна Попгеоргиева) и катедралната църква "Свети Георги". Както разбрах малко по-късно - и улицата "20ти Април" не беше именувана случайно.

Паметната плоча край Оборище

Пейзаж край с.Оборище

Датата беше 1 Октомври 2012г, а аз бях приключил с пратките в Панагюрище и имах път към с. Оборище, което (по спомен) беше на около 10км. от Панагюрище. Помня, че беше все още сравнително топло, но всичко беше започнало да пожълтява и вече се усещаше здравия, но романтичен хват на Златната Есен. Подмамен от късно-следобедната класическа програма по радио Хоризонт, аз се носех с максимално позволената скорост по път, който иначе не е пригоден за нея. Още в началото обаче отляво изведнъж изникна паметна плоча, нещо като градина и грандиозна на вид чешма. Реакцията трябваше да е своевременна (огледало, мигач, спирачки, завой), за да не подмина това място и причината за този пост.

Пролетта на един град: Пазарджишка мозайка

Мисля, че заглавието на тази книга е най-доброто име за първата, така наречена, рубрика в блога ми. Книгата (както и въпросната рубрика) касае историята на град Пазарджик и пазарджиклии, въз основата на разкази на очевидци, запазили се през поколенията. Засега съм едва на половината й, но дотук са се оформили доста теми и имена, заслужаващи напълно отделни постове.

Посещението ми в манастир "Св. Никола", с. Калугерово.

Реших постовете от пътуванията ми по време на куриерската практика да не са подредени хронологично. Разказвам ви това, защото споменът е най-пресен и защото всичко беше някак специалнo. Не забравяйте да кликвате на снимките, blogger не скапва качеството, както facebook. (:



Датата беше 26 Юни, Сряда, като аз бях на разнос по селата в района и Калугерово ми беше останало последно, преди да се кача на магистралата към Shell-овете при пазарджишкия McDonalds. Работата ми в Калугерово беше свързана с доставка на обувки, до някоя си г-жа Я. Станева с адрес "манастир Св.Никола, до с. Калугерово". Когато обаче позвъних на посоченият телефон се чу познатото "Телефонът на абоната се намира.." Оттук започва и моя разказ.

Копривщица в снимки.

Няма да се ангажирам да пиша за историята на Копривщица. Прекалено много и навсякъде има информация за този, може би, най-светъл възрожденски град. Град в който избухва най-важното въстание за българския народ - Априлското. Град, родом от който са едни от най-дейните личности от предосвобожденската епоха - Дебелянов, Л.Каравелов, Бенковски, Каблешков, Н.Геров. Това трябва да е достатъчно.