Архивите
в Средновековна Европа
 |
| ДА "Архиви", София, 02'2015 г. Снимка: Личен архив |
Първоначално
Средновековието не носи големи промени в документите - те още са ръкописи, а физическия
писмен носител в Европа остава пергамента. В повечето случаи документите са
свитъчни с печати, като са предимно от административен характер. Не се променя
статута на архивите (сбирки с документи), но вече вместо храмови архиви се
появяват архиви на Римската църква и на източната – Византия. С промяната на
стандарта и начина на живот нараства и нуждата от архивиране – съществуването
на големи държави и империи, които на практика вече няма как да се управляват
без солидна документация. Добър пример за това е най-големия архив през ранното
Средновековие – този на Карл Велики (император на Франкската империя, а 800 г.
коронясан и за Римски император). Той се състоял предимно от законодателни
текстове, укази на владетеля, нравствени грамоти.
В Западна Европа след ХІІІ век се
утвърждават владетелските архиви и стават държавни. Там се съдържат
документите, касаещи управляващата династия и родовите й връзки. В тези архиви доминира
политическата документация, отношения, църквата, данъчните списъци,
привилегията на короната. Изключителна важност придобиват наследствените
документи. Започват да се съхраняват и брачните договори, особено на
управленския елит, тъй като на брака се е гледало като на добра сделка,
сключвана със съдействието на Римската църква. Те, заедно с документи от
завещания, се пазели в отделен от официалния архив и се наричали архиви-съкровищници. През XIII век започва да се формира
и архива на френските крале, известен днес като „Съкровищница на хартите“. По
същото време започва да се пази и пълната папска кореспонденция, като преди да
се оставят за съхранение всички входящи и изходящи писма се превеждат на
латински. Появява се и нов термин – т.нар. архиви-регистратури,
които могат да се оприличат на днешния канцеларски дневник. През късното Средновековие започва и производството на хартия, което прави книгата по-евтина
и достъпна.
С оглед на политическата и обществена
обстановка тогава, изпълнена с войни и преврати, постепенно човекът осъзнава
значението на старите архиви. На тях вече се гледа като на средство за деклариране
на права и политическо оръжие, което ги прави и важна част от военната плячка.
Достъпът до тях започва да се ограничава и възниква термина „секретен архив“.
Архивите
в Средновековна България
Съдбата
на България, за добро или за лошо, винаги е била преплетена с тази на Византия.
Няколко вековното съжителство на границата с великата империя е довело до
византийска приемственост в почти всички сфери на българската държава –
религия, култура, архитектура и т.н. Изключение на това не прави и архивната
система – основните писмени източници, дали ни днес историята на средновековна
България, са с византийски произход.
По подобие на Византийската империя
най-важните документи на средновековната българска държава възниквали като
правителствени или дворцови документи. В дворците на българските ханове, князе
и царе са се създавали документи предимно с разпоредителна нормативна стойност,
като някои от тях (основно законодателните) са били директно заимствани от
Византия или са съставяни под силно нейно влияние. Изключително популярни
документи както по своето предназначение, така и по стила на изложението и
външното си оформление били различните владетелски актове, наричани с гръцкото
име „грамоти“. Чрез грамотите са се дарявали стопански и административни
привилегии, определяли са се размерите на феодалните владения, на манастирите и
имотите. Оформяли се различни права за търговия на българи или чужденци в
границите на царството. Според своето предназначение грамотите са се оформяли
по много тържествен начин, като към тях с шнур се прикрепвал златен, сребърен
или бронзов печат на владетеля и имали различно име в зависимост от вида на
печата.[1]
За създаването и изпращането на тези грамоти вече съществували специални
канцеларии, които също са били по византийски тип. От канцеларията тръгвала и
цялата кореспонденция на българския владетел, като съответно там работели лица
с нужната подготовка и езикови познания.[2]
На същото място се съхранявали и определените документи, отразяващи
дипломатическата дейност на българската държава.
Почти няма запазени оригинали на
документите от българския архив през този период.[3]
Историческите източници идват от чужди
архиви в Европа и най-вече от Византия. В регистрите на Ватиканския архив,
например, се пазят текстовете от кореспонденциите на цар Борис I (упр. 852–889) с папите Николай I, Адриян II, Йоан VIII, както и между цар Калоян (1197-1207)
и папа Инокентий III.
Автентично
запазената днес писмена информация с български произход, която можем да наречем
архив, са надписите върху каменните плочи, стълбове и стени – т. нар. мемориални надписи. Освен национално значение,
тези надписи имат и световно заради самата си същност – създадени са за да
обслужат текущи дейности, но и за да предадат на следващите поколения
историческа памет. По българските земи има такива надписи, възхваляващи
победоносните военни походи (Омуртаг, Крум, Маламир, Пресиян, Иван Владислав,
Асеневци); осъществени строежи на крепости, кули, църкви (Омуртаг, Владидмир,
Иван Владислав, Асен, Иван Шишман, Калоян) или пък особено значими събития.
Например, за ознаменуването на покръстването на българите Борис нарежда да се
построят специални каменни колони. Една от тях е запазена и до днес и на нея
четем: „Покръсти се от богаархонтът на
България, Борис, преименуваният Михаил, заедно с дадения му от бога народ”. [4]
От
начина на съставяне на тези надписи ни се дава ясна представа за високата
култура на авторите им. Добър пример за това е съветът към идните поколения,
който е оставил хан Омуртаг чрез Търновския надпис (ок. 822 г.):
„Човек
и добре да живее, умира и друг се ражда.. И нека роденият по-късно, като гледа
този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил”.
 |
| Рилската грамота на цар Иван Шишман от тип хрисовул. |
Използвани
източници:
- Кузманова, Мария, „История на архивите и организация на архивното дело в България“, София, 2006
- доц. д-р Нейкова, Андриана, Лекции по архивистика
- http://www.bg-istoria.com/2013/01/6_6903.html - Архивите в Средновековна България (дата на посещение - 30.04.2015)
[1] Тези с златен печат се наричали ХРИСОВУЛИ (златопечатници), тези със
сребърен печат – АРГИРОВУЛИ, а бронзов – МОЛИВДОВУЛИ.
[2] Кореспонденцията в средновековната българска държава се наричала ПИТАКЪ
[3] Най-вероятно поради опустошенията по българските земи при падането им
под османско робство кр. XIV в.
[4] Надписът е от колона, открита край с. Балши, дн, Албания.
[4] Надписът е от колона, открита край с. Балши, дн, Албания.
No comments:
Post a Comment