Архивите в Европа и България в периода на Средновековието

Архивите в Средновековна Европа

ДА "Архиви", София, 02'2015 г.
          Снимка: Личен архив

  Първоначално Средновековието не носи големи промени в документите - те още са ръкописи, а физическия писмен носител в Европа остава пергамента. В повечето случаи документите са свитъчни с печати, като са предимно от административен характер. Не се променя статута на архивите (сбирки с документи), но вече вместо храмови архиви се появяват архиви на Римската църква и на източната – Византия. С промяната на стандарта и начина на живот нараства и нуждата от архивиране – съществуването на големи държави и империи, които на практика вече няма как да се управляват без солидна документация. Добър пример за това е най-големия архив през ранното Средновековие – този на Карл Велики (император на Франкската империя, а 800 г. коронясан и за Римски император). Той се състоял предимно от законодателни текстове, укази на владетеля, нравствени грамоти.

Иманярството като опасност за КИН в България

Изглед към все още непроучения напълно амфитеатър "Арена Ди Сердика", 

в началото на бул. Дондуков, София, 16.09.2014 г.

Снимка: http://dredybg.blogspot.com/

   България е държава с огромно богатство от погребани съкровища и гробници, криещи ценни находки поне от 4000 г. пр. Хр. Това е в резултат на дългите векове, които страната ни е прекарала като своеобразен „мост“ между Азия и Европа и сблъсъка на едни от най-развитите култури в хода на историята – тракийската, римската, гръцката, славянската, византийската и др.