Настоящият текст е част от материалите, които трябваше да представя в университета по дисциплина "Същност и структура на културно-историческото наследство" по време на последната сесия. Темата гласеше: "Коментар на статия, засягаща културно-историческото наследство - с положителен и отрицателен пример", като тук първо поствам статията в положителен пример, вдъхновен от колегите-автори от Софийски университет. :)
Поради силния си
интерес към историята, изкъсо следя сайта „Българска история“ (http://www.bulgarianhistory.org/),
който през последните 2 години все повече набираше популярност в българското
интернет пространство, докато накрая не се превърна в най-големия портал за
любителите на българската история и всичко свързано с миналото ни. Самият
проект спокойно може да се нарече „феномен“, защото е създаден и организиран от
трима софийски студенти – първоначално като нещо неангажиращо, просто бележещо
тяхната любов към историята, но съвсем скоро - в нещо, което светкавично се
разраства и в което трябва да се вложи доста повече труд. Първо младежите
създават страница във фейсбук (https://www.facebook.com/bulgarian.history1),
която само за 2 месеца си спечелва 10 000 харесвания. Следващата стъпка
(която никак не е била лесна, като се има предвид, че никой от младежите не
разбира от уеб дизайн) е създаването на уебсайт. Той става факт, благодарение
на читател и техен фен, живеещ в Америка. Днес сайта се посещава от
200 000 души месечно и представлява огромен ресурс от статии, интервюта,
спомени, снимки – всички свързани с историята на България и всички лично написани
от тримата студенти. Постепенно започват да разширяват дейността си като
започват да създават авторски документални филми и дори изнасят открити уроци в
начални училища из цяла България, засягащи конкретни теми от богатата ни
българска история. Поредицата „Легендите оживяват“ можете да видите тук, както
и други кадри на екипа - https://www.youtube.com/user/BulgarianHistory1.
Предметът на настоящата статия е последния проект на екипа
на „Българска история“, а именно - издаване на книга на тази тематика. Статията
предизвиква в читателя – без значение дали той се интересува от история или не
– единствено положителни чувства. Успехът на сайта и развитието на такива
различни, амбициозни проекти са показателни. Показателни, че се създават от
група млади студенти и показателни, че тяхното дело намира такъв широк отзвук –
и всичко това заради гордостта към славната ни история. Самият аз поддържам
авторски блог по подобни теми и отлично зная колко е трудно да се намери
публика към тази разглеждана проблематика. Те не само намират такава, но
откриват и верни фенове и спонсори, които са готови да им помагат да доразвиват
идеите си. Написването на тази книга е част от по-мащабна идея – ще последват и
други книги под наслов „Българската история в 100...“ - „100 събития“ и „100
дестинации“ са само някои от идеите, споделят авторите.
Важно е
като народ с огромно минало да подкрепяме подобни начинания. Особено важно е всички млади хора
да се интересуват от миналото ни, да търсят истината. Когато човек се запознава
с нашата история, той се мотивира да чете, да търси, да ходи по музеи и места,
пазещи тази история. Това ни помага да отглеждаме деца, възпитани в духа на
българското, да помним славните времена на предците ни, да не забравяме кои
сме, както и нашата принадлежност.
* * *
Тук искам да използвам и възможността да споделя радостта си, че имах удоволствието да присъствам на лекции и да водя диалог с преподавателя, който ни водеше Същност и структура на КИН - проф. Евгений Сачев. Истинско удоволствие е да получаваш знания от подобен специалист в тази сфера. Тук можете да видите негово кратко интервю където засяга темата с държавната ни политика в областта на КИН - Проф. Евгений Сачев за културно-историческото наследство и националната сигурност. А ето това (линк) е втората книга, която показват във видеото - дело на ректора на УниБИТ проф. д-р Стоян Денчев и проф. д-р София Василева, която ми преподаваше първия семестър.
No comments:
Post a Comment