Изглед към все още непроучения напълно амфитеатър "Арена Ди Сердика",
в началото на бул. Дондуков, София, 16.09.2014 г.
Снимка: http://dredybg.blogspot.com/
България
е държава с огромно богатство от погребани
съкровища и гробници, криещи ценни находки поне от 4000 г. пр. Хр. Това е в резултат на
дългите векове, които страната ни е прекарала като своеобразен „мост“ между
Азия и Европа и сблъсъка на едни от най-развитите култури в хода на историята –
тракийската, римската, гръцката, славянската, византийската и др.
Културно-историческото наследство (КИН) на България днес
е свързано с политиката. И като всяко нещо в нашата страна, което е свързано с
политиката, опазването на КИН среща сериозни проблеми. Това са иманярството,
черния пазар и частните колекции. Причината за това се корени в тромавата
политическа дейност и най-вече - в противоречивите закони. На теория тях ги
има, дори правителството приема нови и нови, но на практика тяхното приложение
и контрол са на нива доста под средното.
Историята
на иманярството в България идва още от комунизма. Според данни на МВР днес в
България действат над 50 хил. иманяри, обединени от около 50 души с
необходимата власт и връзки, които организират нелегалните канали. Съвсем малка част от тези канали се
разкриват, а действащите - заловени. Развитието на иманярството у нас е
достигнало късна фаза на развитие, като то вече е пуснало корени много дълбоко
в управляващата ни система и са замесени пари и лични интереси. Трудно и почти
невъзможно е да му се противодейства с политика, която на практика едва ли не
го насърчава – печалбата от иманярството е в пъти по-голяма от печалбата на
един български археолог, открил древен артефакт, който по-късно е изложен в
музей, за да бъде оценен от милионите български граждани и чуждестранни туристи
- евентуално. Според черната статистика, дилърите на антики печелят милиони
евро годишно, а реалната стойност на тези антики е 12 или 13 пъти повече. Често
се случва дори истинската им цена да не може да се изчисли, защото на практика
тя представлява артефакт с уникално по себе си значение за световната история.
Статистиката
сочи, че най-малка част от нелегално придобитите находки принадлежат на така
наречения „уличен пазар“. Друга, по-голяма част, отива в частни колекции на
богати българи, купени с толкова пари, че никой не задава въпроси. Понякога се
случва и иманяри, които имат връзки с организираната престъпност, да са наемани
от тези българи за извършването на подобни услуги.
Най-тъмната
част от този бизнес е износа на ценни находки извън България. Излиза, че
чуждите народи се интересуват повече от историята на собствената ни родина
отколкото нас самите. Данните ни показват, че най-предпочитаните дестинации за
износ са Германия и Австрия. С това нашата власт донякъде се опитва да обясни и
неуспеха си – политиката на Германия наказва само за вещи, които са свързани с нейната
история, а в Австрия се носи само административна отговорност.
По целия
този начин, всички тези културни паметници не се анализират, описват и
фотографират, което носи последици от национално, европейско и световно
значение.
В обобщение
можем да кажем, че вредите от иманярството в България отдавна не са само
културни и социални. Изследване сочи, че ако през последните 30 години в
България археолозите се подкрепяха с необходимите средства и се прилагаше
адекватна, европейска политика за КИН, сега можехме да развиваме културен
туризъм подобно на Атина и Рим. Което се равнява на около 650 млн. долара
приход годишно.
Иманярска плячка.
No comments:
Post a Comment