Посещението ми в Тутевата къща, Панагюрище

Историческия музей в Панагюрище

Снимка: http://museumpan.com/

Датата беше 23 Октомври 2012г. 
Беше горещ следобяд, а аз отново бях в Панагюрище по работа. Разказът ми се свързва с едно 
писмо за някаква туристическа агенция и аз вече с понатрупан опит знаех, че такива агенции в малко градче като Панагюрище няма да са много, тъй че щеше да се намери лесно. Телефон нямаше, но пък адресът беше достатъчно красноречив - ул. "20ти Април". За пръв път отивах там, но уличката беше на доста лесно място - започва от градския пазар и вие нагоре и нагоре. Сравнително тясна, тя изглежда доста автентично, защото е оставена все още павирана и е заобиколена от стари къщи. Такива улици в Панагюрище не са рядкост, но точно тази те кара да си мислиш, че нищо по нея не се е променило от над 100 години. Подобна уличка в града е по-дългата, също павирана "Райна Княгиня", която започва от почти същото място като "20ти Април" и те двете оставят впечатление за артерии, пресичащи най-старите части на историческия град. По ул. "Райна Княгиня" днес се разполагат историческия музей (в близост е и родната къща на Райна Попгеоргиева) и катедралната църква "Свети Георги". Както разбрах малко по-късно - и улицата "20ти Април" не беше именувана случайно.

Паметната плоча край Оборище

Пейзаж край с.Оборище

Датата беше 1 Октомври 2012г, а аз бях приключил с пратките в Панагюрище и имах път към с. Оборище, което (по спомен) беше на около 10км. от Панагюрище. Помня, че беше все още сравнително топло, но всичко беше започнало да пожълтява и вече се усещаше здравия, но романтичен хват на Златната Есен. Подмамен от късно-следобедната класическа програма по радио Хоризонт, аз се носех с максимално позволената скорост по път, който иначе не е пригоден за нея. Още в началото обаче отляво изведнъж изникна паметна плоча, нещо като градина и грандиозна на вид чешма. Реакцията трябваше да е своевременна (огледало, мигач, спирачки, завой), за да не подмина това място и причината за този пост.

Пролетта на един град: Пазарджишка мозайка

Мисля, че заглавието на тази книга е най-доброто име за първата, така наречена, рубрика в блога ми. Книгата (както и въпросната рубрика) касае историята на град Пазарджик и пазарджиклии, въз основата на разкази на очевидци, запазили се през поколенията. Засега съм едва на половината й, но дотук са се оформили доста теми и имена, заслужаващи напълно отделни постове.

Посещението ми в манастир "Св. Никола", с. Калугерово.

Реших постовете от пътуванията ми по време на куриерската практика да не са подредени хронологично. Разказвам ви това, защото споменът е най-пресен и защото всичко беше някак специалнo. Не забравяйте да кликвате на снимките, blogger не скапва качеството, както facebook. (:



Датата беше 26 Юни, Сряда, като аз бях на разнос по селата в района и Калугерово ми беше останало последно, преди да се кача на магистралата към Shell-овете при пазарджишкия McDonalds. Работата ми в Калугерово беше свързана с доставка на обувки, до някоя си г-жа Я. Станева с адрес "манастир Св.Никола, до с. Калугерово". Когато обаче позвъних на посоченият телефон се чу познатото "Телефонът на абоната се намира.." Оттук започва и моя разказ.

Копривщица в снимки.

Няма да се ангажирам да пиша за историята на Копривщица. Прекалено много и навсякъде има информация за този, може би, най-светъл възрожденски град. Град в който избухва най-важното въстание за българския народ - Априлското. Град, родом от който са едни от най-дейните личности от предосвобожденската епоха - Дебелянов, Л.Каравелов, Бенковски, Каблешков, Н.Геров. Това трябва да е достатъчно.

Абстрактно през нощта.

Това се роди една късна вечер. Бях в леглото, готов да заспивам, когато изведнъж ме обзе внезапна и необяснима муза да напиша нещо. Видях тетрадката и химикала на нощното ми шкафче, взех ги и започнах да пиша. Без да съм го планувал, без да мисля.

* * *

Тук-там. И навсякъде. 

Цяло в единството. 

Непоносимост към еднообразието. 

Светлината се увеличава. Комфорът расте. Напук на общоприетото. 

Животът е многопластов. Като почва, наслоявана с векове. Или вековно стъбло.

Годините учат. Опитът диктува. 

Мъдростта става блян. Пътеводител. Но косвено, като фар в океана. 

Става материя. Не дух. Но е най-сложната материя. Като мравуняк с милярди тунели. 

Търси. Изучавай. Просперирай.

/26.03.2013г./

Поглед напред, поглед назад и поглед към една книжка.

Чувствам се толкова гузно, че не съм писал от толкова време... а човек никога не трябва да се чувства гузно. Защото когато сме гузни, значи правим (или в случая - не правим) нещо неправилно, против нас. И тогава ни съди най-справедливият и в същото време най-жесток съд - собствената ни съвест. А откакто започнах да работя съвестта ми е доста объркана. От една страна е чиста - най-после си намерих така дълго чаканата хубава работа... а от друга страна - не. Защото оттогава не съм си писал в блога и още повече - ПОЧТИ НЕ СЪМ ЧЕЛ КНИГИ. Толкова гузен не съм бил от преди десет години когато си давах паричките от закуска за да играя Counter Strike с бандата... Дори вече оправданието "Нямам време" ми звучи нереално. Защото макар свободното време наистина да стана ужасно малко, вече е време да се приоритизира.. да се приоритизира по най-оптималния начин. Писането ме прави щастлив, а четенето е нещо повече от щастие.. четенето е любимото ми хоби, четенето ме допълва, четенето ме гради като личност и книгите са част от живота ми.