Паметната плоча край Оборище

Пейзаж край с.Оборище

Датата беше 1 Октомври 2012г, а аз бях приключил с пратките в Панагюрище и имах път към с. Оборище, което (по спомен) беше на около 10км. от Панагюрище. Помня, че беше все още сравнително топло, но всичко беше започнало да пожълтява и вече се усещаше здравия, но романтичен хват на Златната Есен. Подмамен от късно-следобедната класическа програма по радио Хоризонт, аз се носех с максимално позволената скорост по път, който иначе не е пригоден за нея. Още в началото обаче отляво изведнъж изникна паметна плоча, нещо като градина и грандиозна на вид чешма. Реакцията трябваше да е своевременна (огледало, мигач, спирачки, завой), за да не подмина това място и причината за този пост.

Пролетта на един град: Пазарджишка мозайка

Мисля, че заглавието на тази книга е най-доброто име за първата, така наречена, рубрика в блога ми. Книгата (както и въпросната рубрика) касае историята на град Пазарджик и пазарджиклии, въз основата на разкази на очевидци, запазили се през поколенията. Засега съм едва на половината й, но дотук са се оформили доста теми и имена, заслужаващи напълно отделни постове.

Посещението ми в манастир "Св. Никола", с. Калугерово.

Реших постовете от пътуванията ми по време на куриерската практика да не са подредени хронологично. Разказвам ви това, защото споменът е най-пресен и защото всичко беше някак специалнo. Не забравяйте да кликвате на снимките, blogger не скапва качеството, както facebook. (:



Датата беше 26 Юни, Сряда, като аз бях на разнос по селата в района и Калугерово ми беше останало последно, преди да се кача на магистралата към Shell-овете при пазарджишкия McDonalds. Работата ми в Калугерово беше свързана с доставка на обувки, до някоя си г-жа Я. Станева с адрес "манастир Св.Никола, до с. Калугерово". Когато обаче позвъних на посоченият телефон се чу познатото "Телефонът на абоната се намира.." Оттук започва и моя разказ.

Копривщица в снимки.

Няма да се ангажирам да пиша за историята на Копривщица. Прекалено много и навсякъде има информация за този, може би, най-светъл възрожденски град. Град в който избухва най-важното въстание за българския народ - Априлското. Град, родом от който са едни от най-дейните личности от предосвобожденската епоха - Дебелянов, Л.Каравелов, Бенковски, Каблешков, Н.Геров. Това трябва да е достатъчно.

Абстрактно през нощта.

Това се роди една късна вечер. Бях в леглото, готов да заспивам, когато изведнъж ме обзе внезапна и необяснима муза да напиша нещо. Видях тетрадката и химикала на нощното ми шкафче, взех ги и започнах да пиша. Без да съм го планувал, без да мисля.

* * *

Тук-там. И навсякъде. 

Цяло в единството. 

Непоносимост към еднообразието. 

Светлината се увеличава. Комфорът расте. Напук на общоприетото. 

Животът е многопластов. Като почва, наслоявана с векове. Или вековно стъбло.

Годините учат. Опитът диктува. 

Мъдростта става блян. Пътеводител. Но косвено, като фар в океана. 

Става материя. Не дух. Но е най-сложната материя. Като мравуняк с милярди тунели. 

Търси. Изучавай. Просперирай.

/26.03.2013г./

Поглед напред, поглед назад и поглед към една книжка.

Чувствам се толкова гузно, че не съм писал от толкова време... а човек никога не трябва да се чувства гузно. Защото когато сме гузни, значи правим (или в случая - не правим) нещо неправилно, против нас. И тогава ни съди най-справедливият и в същото време най-жесток съд - собствената ни съвест. А откакто започнах да работя съвестта ми е доста объркана. От една страна е чиста - най-после си намерих така дълго чаканата хубава работа... а от друга страна - не. Защото оттогава не съм си писал в блога и още повече - ПОЧТИ НЕ СЪМ ЧЕЛ КНИГИ. Толкова гузен не съм бил от преди десет години когато си давах паричките от закуска за да играя Counter Strike с бандата... Дори вече оправданието "Нямам време" ми звучи нереално. Защото макар свободното време наистина да стана ужасно малко, вече е време да се приоритизира.. да се приоритизира по най-оптималния начин. Писането ме прави щастлив, а четенето е нещо повече от щастие.. четенето е любимото ми хоби, четенето ме допълва, четенето ме гради като личност и книгите са част от живота ми.

Заглавия на песни на Металика... ама не баш.

Преди няколко години ( когато бях страстен фен на Металика ) бях чел подобни забавни преводи на някои от песните им и онзи ден се сетих и реших да ги издиря, като подбера най-забавните. Предварително искам да уточня, че дълбоко уважавам групата и творчеството й и долното е единствено с цел забава! Правата са на blog.peio.org и потребителите, писали коментари там.