Архивите в Европа и България в периода на Средновековието

Архивите в Средновековна Европа

ДА "Архиви", София, 02'2015 г.
          Снимка: Личен архив

  Първоначално Средновековието не носи големи промени в документите - те още са ръкописи, а физическия писмен носител в Европа остава пергамента. В повечето случаи документите са свитъчни с печати, като са предимно от административен характер. Не се променя статута на архивите (сбирки с документи), но вече вместо храмови архиви се появяват архиви на Римската църква и на източната – Византия. С промяната на стандарта и начина на живот нараства и нуждата от архивиране – съществуването на големи държави и империи, които на практика вече няма как да се управляват без солидна документация. Добър пример за това е най-големия архив през ранното Средновековие – този на Карл Велики (император на Франкската империя, а 800 г. коронясан и за Римски император). Той се състоял предимно от законодателни текстове, укази на владетеля, нравствени грамоти.

Иманярството като опасност за КИН в България

Изглед към все още непроучения напълно амфитеатър "Арена Ди Сердика", 

в началото на бул. Дондуков, София, 16.09.2014 г.

Снимка: http://dredybg.blogspot.com/

   България е държава с огромно богатство от погребани съкровища и гробници, криещи ценни находки поне от 4000 г. пр. Хр. Това е в резултат на дългите векове, които страната ни е прекарала като своеобразен „мост“ между Азия и Европа и сблъсъка на едни от най-развитите култури в хода на историята – тракийската, римската, гръцката, славянската, византийската и др.

"Стария Несебър загина"

Споделям и втория си коментар на статия от последната сесия, този път с отрицателен пример. Първия коментар може да прочетете тук - "Българската история в 100 личности".

"Българската история в 100 личности"

Настоящият текст е част от материалите, които трябваше да представя в университета по дисциплина "Същност и структура на културно-историческото наследство" по време на последната сесия. Темата гласеше: "Коментар на статия, засягаща културно-историческото наследство - с положителен и отрицателен пример", като тук първо поствам статията в положителен пример, вдъхновен от колегите-автори от Софийски университет. :)

Възникване и развитие на народно читалище "Виделина-1862" - гр. Пазарджик (1878-1991)

Читалище "Виделина" в наши дни.
Източник: линк.

Поствам реферата във вида, в който съм го представил в университета - добавям единствено няколко снимки. Реферата ми беше курсовата задача по предмет "История на институциите", като периода на разглеждане, според заданието, започва от Освобождението, въпреки че читалището е създадено през 1862 г. Преподаваше ми доц. д-р София Василева, автор на една от книгите, които си купих през първата седмица в университета. За написването на тази курсова задача като основен източник съм използвал летописа на читалището и искам да благодаря на г-жа Елисавета Иванова от библиотеката на Регионален исторически музей - гр. Пазарджик, затова че ми предостави алманаха за ползване и ми даде насоки и редакция за написване на реферата. Самата тя е част от авторския колектив, подготвил изданието.

Изложба за Библията - от нейното възникване до днес.

За изложбата научих от официалната страница на Историческия музей в Пазарджик. За съжаление конкретния ден разполагах с ограничено време и успях да й посветя само час и половина, а тя самата предразполагаше към двойно повече. Знаех, че беше обявена като "вход свободен", но още с влизането си се учудих, че това включваше и напълно безплатна лекция (беседа, дискусия - в каквото вие си го превърнете). Изложението се водеше от един от организаторите на пътуващата изложба, който ни разведе из всеки щанд, разказвайки ни подробно и увлекателно за етапите на възникването и еволюцията на библейското слово от древността до наши дни (щандовете са подредени хронологично). От него разбрахме, че собственик на изложбата е германски колекционер (Стефан Пилц) и всички изложени експонати са част от личната му колекция. От гида разбрахме още и че преди две години изложбата е гостувала в моят университет (УниБИТ), че е с напълно некомерсиална цел и че той се включва в нея по собствено желание, запленен от идеята й. Изброявам ви всички тези неща, защото на мен ми направиха безкрайно добро впечатление. А сега към самата изложба:

Първа национална изложба на българския комикс

В началото се чудех дали да посвещавам пост в блога на това събитие. След като поснимах доста, първоначалната ми идея беше да кача снимките само във фейсбук страницата. Но тъй като и без това си бях извадил доста имена, реших че за събитие от такъв ранг все пак си струва. Искам и да поясня, че самият аз нямам особена комикс култура, тъй че ще акцентирам главно върху снимките и впечатленията си като един обикновен посетител на изложбата. Под това имам предвид, че съм снимал според своите интереси и това, което е грабнало окото ми, като в същото време може да съм подминал доказан български комикс или художник.