Абстрактно през нощта.

Това се роди една късна вечер. Бях в леглото, готов да заспивам, когато изведнъж ме обзе внезапна и необяснима муза да напиша нещо. Видях тетрадката и химикала на нощното ми шкафче, взех ги и започнах да пиша. Без да съм го планувал, без да мисля.

* * *

Тук-там. И навсякъде. 

Цяло в единството. 

Непоносимост към еднообразието. 

Светлината се увеличава. Комфорът расте. Напук на общоприетото. 

Животът е многопластов. Като почва, наслоявана с векове. Или вековно стъбло.

Годините учат. Опитът диктува. 

Мъдростта става блян. Пътеводител. Но косвено, като фар в океана. 

Става материя. Не дух. Но е най-сложната материя. Като мравуняк с милярди тунели. 

Търси. Изучавай. Просперирай.

/26.03.2013г./

Поглед напред, поглед назад и поглед към една книжка.

Чувствам се толкова гузно, че не съм писал от толкова време... а човек никога не трябва да се чувства гузно. Защото когато сме гузни, значи правим (или в случая - не правим) нещо неправилно, против нас. И тогава ни съди най-справедливият и в същото време най-жесток съд - собствената ни съвест. А откакто започнах да работя съвестта ми е доста объркана. От една страна е чиста - най-после си намерих така дълго чаканата хубава работа... а от друга страна - не. Защото оттогава не съм си писал в блога и още повече - ПОЧТИ НЕ СЪМ ЧЕЛ КНИГИ. Толкова гузен не съм бил от преди десет години когато си давах паричките от закуска за да играя Counter Strike с бандата... Дори вече оправданието "Нямам време" ми звучи нереално. Защото макар свободното време наистина да стана ужасно малко, вече е време да се приоритизира.. да се приоритизира по най-оптималния начин. Писането ме прави щастлив, а четенето е нещо повече от щастие.. четенето е любимото ми хоби, четенето ме допълва, четенето ме гради като личност и книгите са част от живота ми.

Заглавия на песни на Металика... ама не баш.

Преди няколко години ( когато бях страстен фен на Металика ) бях чел подобни забавни преводи на някои от песните им и онзи ден се сетих и реших да ги издиря, като подбера най-забавните. Предварително искам да уточня, че дълбоко уважавам групата и творчеството й и долното е единствено с цел забава! Правата са на blog.peio.org и потребителите, писали коментари там.

Из туитърските хроники през разтърстващата нощ на 22 Май, 2012

30 секунден трус трябваше, за да напълни отново пустият до преди малко фейсбук, в този неприлично късен час. Но истината беше в twitter, където доскоро спящите туитъри бълваха бисер след бисер. Тъй че на мен ми стори направо жалко тези туитове да останат в забвение и да се загубят в историята, затова реших да създам този пост. Ето и някои от по-запомнящите се:

Любими цитати от разказите за Шерлок Холмс

Някои от любимите ми цитати, от любимият писател, на любимият ми литературен герой. От малък съм израстнал с творчеството на Артър Конан Дойл, като първото негово нещо, което прочетох, беше "Изгубеният свят". Истински шедьовър сред приключенските романи. Дори с някои фантастични елементи. Всъщност, не знам дали са фантастични, когато са научно-обосновани. А от разказите за Шерлок Холмс се появи интереса ми към викторианска Англия. Архитектура, мебели, занаяти... всичко. Дори необяснимият копнеж към живота от тази епоха... Просто Конан Дойл описва невероятно детайлно и увлекателно всички места от Лондон и провинцията, на които се появяват нашите герои. Имена на улици, магазини, имения, графства и т.н...

Ако ще е безпорядък, поне да е творчески

Държа да отбележа, че снимката не е предварително аранжирана! Една вечер, докато си записвах книгите, които съм прочел наскоро и си изваждах цитати, осъзнах каква творческа бъркотия е около мен... и реших да го заснема. Обожавам подобни вечери - хубава книжка, винце, луличка, туитърче... топеното сиренце беше бонус към конкретната вечер : D

За следващ пост съм предвидил да споделя някои по-интересни цитати на Конан Дойл от разказите за Шерлок Холмс : )

Желая на всички творческо вдъхновение!

                                                    

        

                             

Седемте смъртоносни чудеса

Матю Райли

"Кралете на трилъра"

Интересно е, че намерих тази книга в семейната библиотека. Оказа се, че баща ми си я е купил преди около година, но така и не я е прочел. На мен ми беше достатъчен само бегъл прочит на описанието отзад за да я добавя в списъка си за четене.. Бях слушал много за Матю Райли, но тази книга щеше да е първият ми досег с него.