Възникване и развитие на народно читалище "Виделина-1862" - гр. Пазарджик (1878-1991)

Читалище "Виделина" в наши дни.
Източник: линк.

Поствам реферата във вида, в който съм го представил в университета - добавям единствено няколко снимки. Реферата ми беше курсовата задача по предмет "История на институциите", като периода на разглеждане, според заданието, започва от Освобождението, въпреки че читалището е създадено през 1862 г. Преподаваше ми доц. д-р София Василева, автор на една от книгите, които си купих през първата седмица в университета. За написването на тази курсова задача като основен източник съм използвал летописа на читалището и искам да благодаря на г-жа Елисавета Иванова от библиотеката на Регионален исторически музей - гр. Пазарджик, затова че ми предостави алманаха за ползване и ми даде насоки и редакция за написване на реферата. Самата тя е част от авторския колектив, подготвил изданието.



* * *

Народните читалища –  уникална структура, възникнала в българското възрожденско общество, която категорично се утвърждава като водеща такава сред събуждащия се български народ. В един важен за българската история момент читалищата, заедно със своите библиотеки, театри, неделни училища, обществени събрания и вечеринки, играят не само просветна роля, а събуждат духовното самосъзнание на българина и неговия копнеж за свобода и независимост. При липсата на национална държава по онова време, читалищните институции ускоряват модернизирането на градовете и селата и откриват нови възможности за обществено самоуправление и развитие. Всичко това ни е засвидетелствано от самият Любен Каравелов с думите: „Ние, българите, трябва да захващаме от началото, защото още нямаме почти нищо, и да изградиме тая къща, която се нарича отечество; а за да я изградиме нам трябват барут и книги, пушки и читалища...“
         Според историческите данни, читалищата са се появили през 50-те години на ХIX в. като за първо се смята читалището в Свищов. (30 януари 1856г.) Читалище „Виделина“ (в Пазарджик) възниква точно шест години по-късно – през 1862 г., което го прави едно от първите създадени читалища в Южна България. В него са се изявявали личности, чиито паметници виждаме днес, а булеварди и площади носят тяхните имена – не само в Пазарджик, а и в цяла България. Имена като Стефан Захариев, Станислав Доспевски, Константин Величков, Георги Консулов, Йордан Ненов, Петко Машев, Петър Бонев, Яков Матакиев, Тодор Пенев и още представители на будния, възрожденски елит.
         Периодите на развитие на пазарджишкото читалище „Виделина“ могат условно да се разделят на четири етапа. Ранният, първи етап, обхваща годините от лятото на 1862 г. до 18 януари 1885 г.; вторият етап – от 18 януари 1885 г. до 9 септември 1944 г.; третият – от 9 септември 1944 г. до 17 юни 1997, а периода след тази дата се счита за настоящия, модерен етап.
         В периода на освободителната Руско-турска война (1877-1878)  дейността на читалището е временно замразена. Една от причините за това е, че сградата на Главното училище, където се помещава читалището по това време, е превърната в болница. По-късно, събитията около Съединението на Източна Румелия и Княжество България (1885 г.) възпрепятстват нормалната работа на читалището чак до началото на 1894 г. На 30 януари същата година е проведено градско събрание с интелигенцията на града, на което присъстват около 100 души и решават да се възобнови работата на старото Татар-Пазарджишко читалище. На събранието се избират и ново настоятелство – за председател е избран Тодор Мумджиев, а за подпредседател – Илион Стамболиев. Направените промени в остарелия вече устав са одобрени от тогавашният министър на народното просвещение и бивш деец на читалището – Константин Величков. 
Снимката е от началото на 20-ти век.
Основната дейност, с която се ангажира новото настоятелство и с която се свързва по-голямата част от следосвобожденския период е изграждането на собствена сграда за нуждите на читалището. Първата стъпка към постигането на тази цел се прави през 1897 г., когато общинското управление подарява на читалищното настоятелство 2503 кв.м. в квартал Вароша (мястото на днешната сграда), а след това, на 24 април 1898, се издава и крепостния акт, чрез който всичко става законно. Нуждите на пазарджиклии обаче не се задоволяват с малкото – те искат сграда в модерен архитектурен стил и такава, която да може да покрива всичките дейности, извършвани вътре. Ето защо се обръщат към първото архитектурно дружество в България на арх. Никола Лазаров, който по-късно проектира сгради като Минералната баня в Плевен, Военния клуб в София, основната сграда в двореца Врана и други емблематични сгради за българската архитектура от онова време. Едно от основните изисквания към архитекта е салонът и сцената да са достатъчно големи за изпълнение на театрални представления. Гражданите в Пазарджик откликват с ентусиазъм към новия проект – освен настоятелите, лични дарения правят търговци, учители, адвокати, лекари, държавни чиновници или просто родолюбиви пазарджиклии. Дарения правят и Църковното настоятелство на най-големия храм в Пазарджик – катедралната църква „Св. Богородица“, както и еснафските съсловия в града.
         След два етапа в изграждането си и множество перипетии, читалищната сграда е завършена през 1904 г. и вече разполага с отделни зали като библиотека, читалня, театрален салон, гримьорни и бюфет. Обновеното читалище бързо се налага като културната точка в града и по-голямото пространство му дава възможност да учреди или приеме под стряхата си и други важни обществени институции и дейности като:
-        1901-1918 г. - спортното дружество „Еледжишки юнак“ и неговите физкултурни прояви.
-        през 1902г. се открива читалня на читалището в отделна стая
-        през 1906 г. се сформира първия граждански оркестър с диригент Георги Абаджиев
-        в края на 1911 г. се учредява музей, с уредник д-р Илия Матакиев
-        пак през 1911 г. читалищната сграда се електрифицира, открива се първия кинотеатър в Пазарджик „Илюзион“ и е изнесена първата оперета „Крадци“, дело на местния музикант Коста Георгиев.

Константин Величков

Макар и с много трудности в началото, главно заради ограничения бюджет, читалищното настоятелство бързо печели увереност и обществено признание, като броя на читалищните членове нарастват постоянно. Читалище „Виделина“ започва да печели популярност и на национално ниво – на 26 септември 1910 г. в гр. Сливен е създаден Комитет за читалищно съюзяване, чийто член е тогавашният председател Илион Стамболиев. Той е представител и на проведения в София през 1911 г. конгрес за учредяване на Читалищен съюз в България.
         През периода на Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918) читалищната дейност временно спира, тъй като сградата е пригодена за болница. Изнасят се само благотворителни концерти в единственото помещение на разположение – театралния салон.
         След края на войните живота в читалището се възражда с пълна сила –към него е сформирана младежка театрална група с ръководител опитния читалищен деец Христо Д. Генов, както и граждански хор с диригент Коста Георгиев. Друго много важно събитие за този период от развитието на читалището е създадения към него през 1922 г. Народен университет с физико-математически, историко-филологически и юридически факултети Сред българските интелектуалци, изнасяли лекции са Антон Страшимиров, проф. Иван Батаклиев, проф. Иван Шишманов, проф. Асен Златаров, Дора Габе и др. Лекции водят и чужди интелектуалци като проф. Енрико Дамяни, д-р Жорж Нурижан, проф. Венедикт Мякотин и т.н. Провеждат се и публични или политически събрания водени от Димитър Петков, д-р Васил Радославов, Димитър Тончев и др. През 1924г., благодарение на щедрото дарение на стария читалищен деец Иван Войводов, се създава археологическо дружество „Бесапара“, а месеци по-късно – и първата музейна експозиция. Негов председател заслужено става самия Иван Войводов.
          В края на 1929 г. в читалището се открива и кино, което просъществува само 2 години, но бележи големи печалби и интерес. Филмите не са само с развлекателна цел – прожектират се и документални, като „В страната на съкровищата“, „Чудесата на морското дъно“, „Агонията на Византия“ и др. Училищата организират ученически посещения, като читалището прави специална отстъпка за учениците с по-малки финансови възможности.

Снимката е правена през 1912 г., като на нея присъстват цялото настоятелтво и видни пазарджишки граждани.
Източник: http://www.lostbulgaria.com/

Театралната сцена в читалището продължава да се развива, като пазарджишките граждани имат възможността да се насладят на спектаклите на актьори като Кръстьо Сарафов, Теодорина Стойчева, Владимир Трендафилов, Елена Снежина и др. През 1937 г. идва и режисьора Крюгер Николов, което изстрелва читалищния театър на нивото на професионалните театри в България. Източниците показват, че за три сезона тогава са изиграни над 100 представления.
         В междувоенния период, музикалната сцена в читалището също бележи голямо развитие. Новосъздадените музикални дружества „Маестро Георги Атанасов“ (1920) и „Родопска песен“ (1923) на общо събрание на 11 април 1943 г. се обединяват в „Обединени музикални дружества „Маестро Г. Атанасов“- Пазарджик“.
         В същия период се набляга и на художественото изкуство в града. В читалището се организират изложби на художници, чиито имена са емблематични за българското изкуство днес – Георги Машев, Георги Герасимов, Цанко Лавренов, Стоян Василев, Тодор Хаджиниколов и др. Насърчава се и любителското творчество – читалищното настоятелство любезно предоставя своите салони за любителски изложби и галерии. На 30 април 1944г. в читалище „Виделина“ се открива Първата обща художествена изложба на пазарджишките художници. За високия й професионализъм можем да съдим по това, че фондация „Българско дело“ веднага изпраща фотограф да заснеме кинохроника. Въпросният кинопреглед се съхранява и днес в Българската национална филмотека.
         След историческия 9 септември 1944 г. читалище „Виделина“ бележи нов етап в развитието си. На 3 октомври 1944 г, след съвет, се избира ново настоятелство и за председател е избран д-р Борис Даскалов. В следвоенния период, ръководителите на читалището се стремят да запазят всички стари традиции, както да създават и нови. Народния университет към читалището запазва дейността си, като се организират курсове по руска литература , руски и френски език. Изнасят се реферати и беседи с лектори като Елисавета Багряна, Камен Зидаров, проф. Тодор Павлов и др. Темите са също разнообразни – „Колхозите в СССР“, „Културата и Октомврийската революция“, „Животът и делото на Пушкин“, „Бетовен – живот и творчество“, „Фактори за българското Възраждане“, „Туберколозата е лечима“ и т.н. Същите години в театралния салон се организират множество благотворителни концерти, в подкрепа на бойците от войната и югославските деца. Организирането на общи художествени изложби продължава. Нова културна форма в крак с тенденциите от този период са работническите и абитуриентски балове.
         Театралната зала, като най-голямата в града, продължава да е център на всички културни дейности в Пазарджик – за тези няколко години (до 1952 г.) се създава Общински народен театър, обновява се театралната трупа, а сцената е ремонтирана. През 1952 г. общинския театър се сдобива със собствена сграда. Но с това театралната дейност в читалището не се преустановява – продължават да се изнасят нови пиеси и сатирични спектакли, като дори през 1958 г. е организиран и куклен театър с ръководител Николай Филипов.
През същата година музеят на читалището е одържавен, а през следващата (1953 г.) се учредява къщата-музей „Станислав Доспевски”, дарена (заедно с мебелите, които са там и до днес) от синът на бележития художник и читалищен деятел – Борис Станиславов Доспевски. През същата 1953 г. читалищната библиотеката е обявена за методическа.
         През 1955 г. читалище „Виделина“ слива дейността си с Културният дом на профсъюзите. По-късно, със съдействието на Окръжния читалищен съюз – гр. Пловдив, се предотвратява опитът на ГК на БКП в Пазарджик да се преватизира сградата на читалището за театър. В началото на следващата година (1956), читалището е наградено за културната си дейност със златна значка от Съюза на народните читалища. Към този момент към читалището развиват дейност четири художествени колектива: градски представителен ансамбъл „Маестро Г. Атанасов“ с хор и оркестър (110 души), ансамбъл за народни песни и танци с хор, оркестър и танцова група (70), мандолинен оркестър (40 ученика) и акордеонен оркестър от 12 деца.  Открива се и ученическа балетна школа с участващи 42 деца. Тя се ръководи от Любен Хрисавов и всяка година те подготвят по една балетна постановка. Само няколко години по-късно е създаден кръжок по художествено слово, по изобразително изкуство, както и детска музикална школа с 250 ученика. Читалищната библиотека открива лятна читалня (която също съществува до днес) в най-големия парк в гр. Пазарджик – Острова, и има голям успех – посетена е от 1470 читатели за 40 дни. На 1 ноември 1961 г. дейност към читалището започва и Народният университет на техниката, с четири факултета и курс на обучение една учебна година. Всяка сряда започва да се организират прожекциите на детски филми.
През 1962г. читалище „Виделина“ празнува 100-годишен юбилей, за което е наградено с орден „Кирил и Методий“, а на 125-тата си годишнина през 1987 г. – с орден „Народна Република България“.
         През 1973 г. сатиричния театър към читалището е обявен за „представителен“ от Комитета за изкуство и култура. Ученическият естраден оркестър „Бесапари“ и съставът за художествено слово печелят лауреатски звания на Четвъртия републикански фестивал на самодейността. Фотоклубът на читалището (с ръководител Иван Гърков) получава две поощрителни награди, а за една година (1973-1974) вокалният състав „Орфей“ има почти 60 участия пред публика. Периодът 1974-1983г. е най-емблематичен за естрадно-сатиричния състав с ръководител Крум Стоименов, който изнася многобройни спектакли, като някои от тях са с актьорите Никола Анастасов, Димитър Манчев и др.
         В периода до 1991г. към читалището се създават още духов оркестър, школа за изкуства, и литературен клуб „Алеко Константинов“. Организира се концерт на Симфоничен оркестър-Пазарджик, срещи с актьора и режисьор Милен Пенев, поета Иван Динков. Организират се още чествания на художника Георги Машев, поета Димитър Бояджиев, здравни беседи, викторини и други прояви. Всички събития на читалището се радват на любовта на пазарджиклии, а ако се съди по десетките златни, сребърни, бронзови медали – не само на тяхната.
         През 1962 г. е взето решение читалището отново да раздели дейността си с Културния дом на профсъюзите, като за него остават танцовият състав, естрадната група и класовете по пиано и балет. Идните години повечето днешни самостоятелни институции в гр. Пазарджик се обособяват отделно от читалище „Виделина“. Но за всички граждани е ясно, че то е първоизточника – тяхната „майка“ днес. То е първата светска културна институция във възрожденския Пазарджик, съградено с парите и труда на будните пазарджиклии –  не само се приспособява и модернизира според времето, но дори и днес е съхранило и продължава да спазва старите си традиции.

Задната част на читалището надвечер.
Източник: Никола Колев

ИЗТОЧНИЦИ:

Алманах „150 години Народно читалище Виделина-1862, Пазарджик“, 2012, Пазарджик

Юбилеен сборник „СТО години Народно читалище Виделина – Пазарджик“, 1962, София

Батаклиев, Иван. „Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски преглед“, 1969, София.

Кантарев, К. „Пролетта на един град“, изд. Христо Г. Данов, 1983, Пловдив


No comments:

Post a Comment

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...