Копривщица в снимки.

Няма да се ангажирам да пиша за историята на Копривщица. Прекалено много и навсякъде има информация за този, може би, най-светъл възрожденски град. Град в който избухва най-важното въстание за българския народ - Априлското. Град, родом от който са едни от най-дейните личности от предосвобожденската епоха - Дебелянов, Л.Каравелов, Бенковски, Каблешков, Н.Геров. Това трябва да е достатъчно.

Пътуването беше семейно и се случи една прекрасна, слънчева неделя в началото на есента - 21 Октомври 2012. Сега съжалявам, че не снимах повече. Съжалявам малко и че не посетихме всички музеи. Но 'дет се вика - Копривщица и невероятните й архитектурни ансамбли ще са си винаги там :) Първо направихме една дълга и обширна разходка из малките, калдаръмени улички и сергиите със сувенири, след което хапнахме в едно битово ресторантче на центъра. След това остана време само за къщата на Любен Каравелов и тази на Георги Бенковски. Помня, че духаше силен вятър, но не беше студено, защото слънцето напичаше много приятно. А комбинацията от десетките падащи листа на фона на копривщенските къщи трудно може да се предаде с думи.

Този монумент беше в двора на второто взаимно българско училище "Св. Св. Кирил и Методий" (1837) в което преподавва Неофит Рилски и по-късно - първото класно училище, създадено от Найден Геров.

Винаги приятно впечатление ми е правило факта, че дори административните сгради в Копривщица са в типичния възрожденски стил.

Каменен мост над р. Тополница. За съжаление не посетихме моста на Първата пушка.

Каменния бюст на Найден Геров пред родната му къща.

А тук за момент вятъра обърна всичките листа срещу нас и беше страшно красиво.

Тази ми стана фаворит. Помня спокойствието, което излъчваше тази сцена и колко дълго я гледах..

Крушата, посадена лично от Каравелов и гордо извисяваща се в двора на родната му къща.

Снимано от терасата на музейната част. Изглед към двора, къщата, крушата и каменния бюст на Каравелов.

Бенковски пред Хвърковатата чета. Картина в къщата-музей.

От всичко видяно през деня, този камък ми въздейства най-много. Положен е на централния площад и текстът върху него (според Захари Стоянов) всъщност представлява прочутото "Кърваво писмо", написано от Каблешков и изпратено към Бенковски в Панагюрище в деня на избухването на Априлското въстание.

Мавзолея-костница на загиналите, намиращ се също на централния площад, и един от най-ярките символи на Копривщица.

В подобно дюкянче не се сдържах и си похарчих 2/3 от седмичната заплата. Снимал съм и трофеите:

Ръчно резбована лула от орех - истинска находка за съвсем малка сума и то като се има в предвид, че точно тогава си търсех лула. Две книжки - едната е на арх. Стефан Стамов и вече съм постнал кратък поглед към нея. (тук.) А другата е биографична за Г. Бенковски с автор Светлана Мухова - настоящ уредник на къщата-музей на Бенковски в Копривщица. Добро попадение, определено. И последно - перлата от улова:

Този пръстен всъщност не беше купен от същия дюкян, а от магазин за антики, където прекарах едни красиви 25 минути, като после се наложи да търся нашите, защото се бяха отказали да ме чакат. Повечето от вещите (включително и този пръстен) датират от периода на следосвобожденска Копривщица, като повечето са принадлежали и са извадени от сандъците на копривщенските баби. От колекцията пръстени там, този беше най-евтиният (30лв.), но нямаше шанс да го изпусна.

И последната снимка от пътуването - една чешма по пътя Копривщица-Стрелча, където спряхме да си налеем вода, в компанията й на надписа в шеговит тон (:

И с риск малко да удължа поста, ще споделя още няколко снимки, този път дело на една приятелка (Силвия Атанасова, да не се сърди, че не съм я споменал случайно) заснети по времето на един национален скаут мийтинг, когато всъщност за пръв път посетих Копривщица. Искал съм разрешение да използвам снимките, да не си помислите нещо (:

Училище "Св.Св. Кирил и Методий"