"Стария Несебър загина"

Споделям и втория си коментар на статия от последната сесия, този път с отрицателен пример. Първия коментар може да прочетете тук - "Българската история в 100 личности".

"Стария Несебър загина" 

в-к Дума, бр. 52, 04.03.2014 г.

Статията е от онзи тип, който е често срещан в българските медии – коментира актуални обществени и политически проблеми и отправя ясна критика към нашите управляващи. Прави ми впечатление смелият тон на изразяване – вписва се отлично в разглежданета тема и увеличава шанса повече хора да се замислят върху написаното. И има защо. Темата за опазването на културното ни наследство, кой знае защо, е често пренeбрегвана и като че ли не се гледа на нея като на нещо толкова важно, в сравнение с другите ни държавни проблеми. Това е едно от нещата в тази насока, които трябва да се променят в държавата ни и то е с по-висок приоритет, отколкото повечето хора си мислят. Опазването на културата и историческите ни ценности трябва да е от първостепенна важност. Малко са страните по света, които могат да се похвалят с потенциал като нашия – България винаги е била кръстопът и върху земите ни е оставен отпечатък от древни култури – праисторическата, тракийската, елинската, римската, византийската, османската. Само този факт би бил достатъчен за да може някоя стабилна държава да развива интелигентен туризъм за милиони. Например – Щатите със своята 300 годишна история успяват да привличат милиони туристи от цял свят. Защо ние със 1300-годишната си история да не можем? Дори някои историци днес смятат за обидно честването на едва 1300 г. от създаването на държава ни, поради все повечето алтернативни източници на информация за произхода на българския народ.

Снимката е от конкретната статия.

         Примера с Несебър в настоящата статия е един от многото, но със сигурност е най-яркия. В някога античния град, днес има запазени архитектурни образци от римската цивилизация, Средновековието и най-важния за историята ни период – Възраждането. Но тук е основният проблем – българщината. Наличието на някакви хилядолетни постройки не могат да надделеят над нуждата от лична изгода на предприемчивия българин. Историята на такова място е безсилна пред това, ЮНЕСКО и другите международни проекти за опазване на културно-историческото наследство, работили върху него - също. Защо няма контрол? Защо трябва да се взимат мерки чак когато е прекалено късно? Защо трябва да е "прекалено късно"? Защо българина не осъзнава какво е страната му да има 9 обекта (7 материални и 2 нематериални) и 2 парка, част от програмата за световно наследство на ЮНЕСКО? В проблем от такова естество има много виновници, като е трудно да се определи кой е най-виновен – дали управляващите, дали самото общество и неговото мислене. Едно е сигурно – трябва да има възмездие за тези хора. Или може би последното щеше да е възможно ако и съдебната ни система функционираше адекватно.