Изложба за Библията - от нейното възникване до днес.

За изложбата научих от официалната страница на Историческия музей в Пазарджик. За съжаление конкретния ден разполагах с ограничено време и успях да й посветя само час и половина, а тя самата предразполагаше към двойно повече. Знаех, че беше обявена като "вход свободен", но още с влизането си се учудих, че това включваше и напълно безплатна лекция (беседа, дискусия - в каквото вие си го превърнете). Изложението се водеше от един от организаторите на пътуващата изложба, който ни разведе из всеки щанд, разказвайки ни подробно и увлекателно за етапите на възникването и еволюцията на библейското слово от древността до наши дни (щандовете са подредени хронологично). От него разбрахме, че собственик на изложбата е германски колекционер (Стефан Пилц) и всички изложени експонати са част от личната му колекция. От гида разбрахме още и че преди две години изложбата е гостувала в моят университет (УниБИТ), че е с напълно некомерсиална цел и че той се включва в нея по собствено желание, запленен от идеята й. Изброявам ви всички тези неща, защото на мен ми направиха безкрайно добро впечатление. А сега към самата изложба:

Един от първите щандове беше за технологиите в съвременната Библия и беше доста любопитен. На него погледнах през микроскоп за да видя диапозитив, върху който са микрофилмирани всичките 1245 страници на англоезичната Библия. След това ни беше демонстрирано водоустойчивото издание на Евангелието на Лука (което беше с размери на кибритена кутийка) като беше потопено в чашка с вода и мастилото не можеше да се размаже, колкото и да го триеш с пръст. Такива издания били произвеждани преди години с цел контрабанда в Съветския съюз, като били скривани в кутиите с храна в корабите, които пътували за Сибир. За финал на този щанд ни беше показана и най-малката печатна книга в света - държаща рекорд на Гинес и съдържаща молитвата "Отче наш" на седем езика.

На следващите щандове се проследяваше историята от древнобиблейските времена на Моисей и Ной, откриването на първите библейски ръкописи върху глинени плочки и пергаменти в Синай, Кумран и т.н. Там видяхме макет на Ноевия ковчег (историята за който също беше много интересна) и репродукция на Розетския камък.

Върху розетския камък е написан на три пъти един и същ текст -
 два пъти на древноегипетски и един път на древногръцки.
Това на практика довежда до разшифроването на египетските йероглифи от лингвистите.
Снимка: Исторически музей - Пазарджик

Малко по-нататък ме очакваше изненада - нещо, за което научих на една от първите ми лекции и нещо с огромна стойност за историята. А именно - първата печатна машина в света - машината на Гутенберг. 

През 1448г. Йоханнес Гутенберг основава първата печатница в Майнц. През 1450 започват подготовките за печатането, като за целта Гутенберг ръчно излял общо 290 шрифтови знака. През 1456. се ражда първия плод на печатната преса - Библия на латински, която е и първата печатна книга в света.

Най-важната част от машината
 - матрицата. Там се поставят
буквите, които образуват текста
 на страницата.

С валяка се обира мастило,
което се нанася по
матрицата.

След като се затисне с пресата, текстът
излиза съвсем ясно отпечатан на страницата.

В тази репродукция имаше и метални елементи, докато оригинала на Гутенберг през 15-ти век е бил изцяло от дърво. Тогава не е имало и подобни валяци, а е използван тампон, покрит с животинска кожа. Него също ни показаха, но за жалост не успях да го снимам. Целият този процес ни беше нагледно демонстриран от човек, облечен в автентични дрехи и не говорещ български. А за подарък получихме това, което току-що беше излязло изпод пресата: 

Напечатан Псалм 119:105

По-нататък следваше втория макет: в умален размер той представляваше лагер на юдеите, заедно със свещенната скиния, където се държал Кивота с десетте Божи заповеди.

Нашия гид ни обясни подробно ритуалите на евреите и частите от макета, но тук няма да изпадам в толкова дълбоки подробности.

Скинията на Завета.

В храма /скинията/ намираме две помещения. Едната е
предверието - в него е първосвещенника, менората
и 12 хлебчета, представляващи 12те израилски
 племена.

А във второто помещение има само едно нещо,
но най-важното за юдеите - Кивота. Там, през
завесата се влизало само веднъж в годината,
след жертвоприношение. След Христа, завесата
ритуално се скъсала и поклонниците вече можели
да влизат неограничено и да изразяват вярата си.

Макет на менората в реален размер -
един от най-древните символи на юдаизма.

На последния щанд видяхме един от символите на изложбата - библии, издадени на 50 различни езика. Сред тях бяха китайски, арабски, ромски, на езика на ескимосите и други подобни екзотични издания.

Накрая се върнахме в изходна позиция и разгледахме частта на изложбата, откъдето можеше да се купи нещо. Имаше книжки и брошури, които се разпространяваха безплатно, а имаше и книги, които се закупуваха. Сред тях бяха и няколко много красиви, колекционерски издания на Библията. За финал, нашия гид ни показа нещо като тапет, върху който посетителите на изложбата преписваха по няколко редчета от Светото писание. Дори с насмешка ме предупреди да внимавам - в миналото преписвачите на Божието слово, ако се случело да сгрешат някъде в преписа, започвали страницата отначало, дори грешката да е допусната в последния ред. Затова дори царете не прекъсвали хората, които преписвали Библията. Аз също дадох своите два реда в името на каузата:

И накрая, някои от нещата които си взех от изложбата. Закупих си една мини-книжка, с целите текстове и картинки от информационните табла на изложението. Както и един атлас, с карти и географско описание на библейските места.