Посещението ми в Тутевата къща, Панагюрище

Историческия музей в Панагюрище

Снимка: http://museumpan.com/

Датата беше 23 Октомври 2012г. 
Беше горещ следобяд, а аз отново бях в Панагюрище по работа. Разказът ми се свързва с едно 
писмо за някаква туристическа агенция и аз вече с понатрупан опит знаех, че такива агенции в малко градче като Панагюрище няма да са много, тъй че щеше да се намери лесно. Телефон нямаше, но пък адресът беше достатъчно красноречив - ул. "20ти Април". За пръв път отивах там, но уличката беше на доста лесно място - започва от градския пазар и вие нагоре и нагоре. Сравнително тясна, тя изглежда доста автентично, защото е оставена все още павирана и е заобиколена от стари къщи. Такива улици в Панагюрище не са рядкост, но точно тази те кара да си мислиш, че нищо по нея не се е променило от над 100 години. Подобна уличка в града е по-дългата, също павирана "Райна Княгиня", която започва от почти същото място като "20ти Април" и те двете оставят впечатление за артерии, пресичащи най-старите части на историческия град. По ул. "Райна Княгиня" днес се разполагат историческия музей (в близост е и родната къща на Райна Попгеоргиева) и катедралната църква "Свети Георги". Както разбрах малко по-късно - и улицата "20ти Април" не беше именувана случайно.


Като тръгнах по малката уличка, вследствие отново на понатрупаният ми опит гледах само наляво, търсейки сред нечетните номера No:17. Но за мое голямо учудване такъв номер нямаше. Последно беше номер 13, след което прескачаха чак до 19. Тук отварям малка скоба за да обясня, че за точните номера не съм на 100% сигурен, защото пиша тази публикация една година след като съм бил там - и по този начин се застраховам да не бъда нападнат от някой съвестен панагюрец. Повъртях се малко - точно тогава хора по улицата нямаше, за да попитам някого. И тогава бам! - какво съм изпуснал от дясната ми страна! Внушителна възрожденска къща, с примамливо разтворени дървени порти и паметна плоча отпред:

Тутевата къща, такава каквото блесна пред мен онзи ден.

И паметната плоча, която ми даде ясната представа на какво точно място се намирам.

Е, къщата беше исторически обект, с работно време и т.н. и нямаше как да не вляза да попитам за губещето ми се място (да кажем, че това беше предлога ми). Още с влизането ми в двора бях посрещнат от младия уредник, четящ книга, която веднага захвърли за да излезе. Попитах го за адреса и името на получателя и съвсем случайно се оказа, че той познава дадения човек, като дори веднага ми даде и негов актуален телефонен номер. Благодарих му и тактично го попитах така и така съм тук дали мога да поразгледам, като не ми и убягна табелката с цена на посещение - 2лв. Обясних му, че се интересувам от история и дори поддържам блог и той веднага откликна. Покани ме и влизайки в стаята на първия етаж веднага започна да ме залива с исторически факти за къщата. Всичко вътре беше в унисон с отминалата възрожденска епоха, като все пак по обзавеждането си личеше за доброто материално състояние на стопанина й - търговец от стар род, панагюрски гражданин и възрожденец. Ето накратко историята - такава, каквато я чух и по-късно допълних за публикацията си:

Къщата е строена през 1873 или 1874г. След потушаването на Априлското въстание, голяма част от Панагюрище е опожарена и по тази причина тук има доста по-малко запазени възрожденски къщи, отколкото има в Копривщица, например. Реставрирана е в периода 1990-1993. На първия етаж имаше витрина с портрети на въстаници и копие на въстаническото знаме и текста на Кървавото писмо върху стъклото. Когато по-късно байрактаря на хвърковатата чета на Бенковски - Крайчо Самоходов (виж снимката по-долу) поискал да го развее, Райна Попгеоргиева го спряла с думите: "Аз съм го шила - аз ще го развея!"  Но това са само подробности - къщата е известна с нещо много по-значимо. Тук, на 20 Април 1876г. са се събрали водачите на панагюрските възрожденци, включително и Георги Бенковски, когато пристига Кървавото писмо, подпечатано от Каблешков с турска кръв и адресирано лично до Бенковски, който го отваря с разтреперани ръце. То е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминава разстоянието от Копривщица - Панагюрище за само 2 часа, вместо за 5. Конят му издъхва от натоварването, на влизане в Панагюрище. Попитах уредника дали се знае точно мястото в къщата, където е било отворено писмото. Той каза, че точното място не е известно, но се предполага, че по това време те са били на събрание горе на втория етаж. За съжаление, не успях да се кача и да разгледам горе, защото бяхме прекъснати от възрастни хора, дошли да разгледат и както той се изрази неясно - бяха "роднини". А аз нямах избор освен да напусна къщата и така приключи иначе безплатното ми пътуване във времето.

Но историята продължава - след като апостолите прочитат за преждевременно избухналото въстание на техните събратя в Копривщица, те правят най-логичното и то без да губят нито секунда: развявайки Карловото знаме и с викове "БУНТ! НА ОРУЖИЕ!", в 16:10ч. на съдбовната дата те напускат къщата и се спускат по същата калдаръмена уличка, по която аз бях минал преди малко и излизат на площада (централният площад в Панагюрище, също носещ името "20ти Април", където сега се намират общината и читалището) където гърмят с пушки и разгласяват на прииждащото население, че България е въстанала и свободна.

На излизане се приближих до паметника, който и одеве бях забелязал, но сега вече можех да му обърна по-обстойно внимание:

"Крайчо Самоходов - байрактар на хвърковатата чета на Г.Бенковски"

По-навътре от уличката и вдясно от паметника пък се виждаше странна, едноетажна къща - тя също беше във възрожденски стил, но със грабващи окото, шарени стенописи:

Къщата на Иван Леков, гр. Панагюрище.

Вратата към двора й беше заключена и трябваше да провра ръка през оградата за да снимам. Оглеждайки се, най-накрая забелязах надпис, без който иначе нямаше да стане ясно каква и чия е била къщата. И той беше на страшно неудобно място, тъй че за малко и с него също да си остане неясно. Със zoom обаче, снимката стана що-годе приемлива:

Явно къщата или се реставрираше или реставрирана, чакаше да бъде отворена за посетители. Или е била отворена, но след това затворена временно - не знам. Построена е малко след Кримската война и е изографисана през 1873г. А нейния стопанин, Иван Леков, е бил богат търговец, родолюбец и участник в Априлското въстание. Домът му е бил посещаван от Васил Левски, а по-късно - след събранието в Оборище, в къщата отсяда комисията, избрана от събранието. Случайно във youtube попаднах на откъс от предаването на БТВ "Глобусът", което за 1 минута обобщава най-добре нещата, с които е специална къщата:

Разказано по този начин, сякаш съм прекарал часове в снимане, питане и мислене, но на практика всички тези впечатления ме споходиха в рамките на не повече от половин час. Но явно са твърде силни, щом сега - цяла година по-късно, настръхвам като се сетя. Наближаваше залез, а аз си тръгнах надолу по улицата, мислейки си за хората, които също са вървели оттук в същия час, но преди повече от 130 години.