Първа национална изложба на българския комикс

В началото се чудех дали да посвещавам пост в блога на това събитие. След като поснимах доста, първоначалната ми идея беше да кача снимките само във фейсбук страницата. Но тъй като и без това си бях извадил доста имена, реших че за събитие от такъв ранг все пак си струва. Искам и да поясня, че самият аз нямам особена комикс култура, тъй че ще акцентирам главно върху снимките и впечатленията си като един обикновен посетител на изложбата. Под това имам предвид, че съм снимал според своите интереси и това, което е грабнало окото ми, като в същото време може да съм подминал доказан български комикс или художник.

Посещението ми в Тутевата къща, Панагюрище

Историческия музей в Панагюрище

Снимка: http://museumpan.com/

Датата беше 23 Октомври 2012г. 
Беше горещ следобяд, а аз отново бях в Панагюрище по работа. Разказът ми се свързва с едно 
писмо за някаква туристическа агенция и аз вече с понатрупан опит знаех, че такива агенции в малко градче като Панагюрище няма да са много, тъй че щеше да се намери лесно. Телефон нямаше, но пък адресът беше достатъчно красноречив - ул. "20ти Април". За пръв път отивах там, но уличката беше на доста лесно място - започва от градския пазар и вие нагоре и нагоре. Сравнително тясна, тя изглежда доста автентично, защото е оставена все още павирана и е заобиколена от стари къщи. Такива улици в Панагюрище не са рядкост, но точно тази те кара да си мислиш, че нищо по нея не се е променило от над 100 години. Подобна уличка в града е по-дългата, също павирана "Райна Княгиня", която започва от почти същото място като "20ти Април" и те двете оставят впечатление за артерии, пресичащи най-старите части на историческия град. По ул. "Райна Княгиня" днес се разполагат историческия музей (в близост е и родната къща на Райна Попгеоргиева) и катедралната църква "Свети Георги". Както разбрах малко по-късно - и улицата "20ти Април" не беше именувана случайно.

Паметната плоча край Оборище

Пейзаж край с.Оборище

Датата беше 1 Октомври 2012г, а аз бях приключил с пратките в Панагюрище и имах път към с. Оборище, което (по спомен) беше на около 10км. от Панагюрище. Помня, че беше все още сравнително топло, но всичко беше започнало да пожълтява и вече се усещаше здравия, но романтичен хват на Златната Есен. Подмамен от късно-следобедната класическа програма по радио Хоризонт, аз се носех с максимално позволената скорост по път, който иначе не е пригоден за нея. Още в началото обаче отляво изведнъж изникна паметна плоча, нещо като градина и грандиозна на вид чешма. Реакцията трябваше да е своевременна (огледало, мигач, спирачки, завой), за да не подмина това място и причината за този пост.

Пролетта на един град: Пазарджишка мозайка

Мисля, че заглавието на тази книга е най-доброто име за първата, така наречена, рубрика в блога ми. Книгата (както и въпросната рубрика) касае историята на град Пазарджик и пазарджиклии, въз основата на разкази на очевидци, запазили се през поколенията. Засега съм едва на половината й, но дотук са се оформили доста теми и имена, заслужаващи напълно отделни постове.