Седемте смъртоносни чудеса

Матю Райли
"Кралете на трилъра"

Интересно е, че намерих тази книга в семейната библиотека. Оказа се, че баща ми си я е купил преди около година, но така и не я е прочел. На мен ми беше достатъчен само бегъл прочит на описанието отзад за да я добавя в списъка си за четене.. Бях слушал много за Матю Райли, но тази книга щеше да е първият ми досег с него.


Сюжетната линия накратко: може би малко класическа на пръв поглед (или поне за мен) - преди 4500 години, когато египетската цивилизация била най-могъща, златен пирамидион овенчавал върха на Голямата пирамида. Разбира се, той дарявал с неограничена власт народа, който го притежава. Но през 123г. пр. н.е. пирамидионът бил разрязан (не от някой друг, а от самия Александър Велики) на седем части, които от своя страна били внимателно скрити и пазени в най-големите строежи по онова време - в наши дни известни като Седемте чудеса на света. През 2006г, когато се развива по-голямата част от действието в книгата, по време на пролетното равноденствие ще се случи рядък астрономически феномен, наречен "Завъртането на Тартар", който се изразява в определена позиция на Слънцето спрямо Земята и появата на гигантско слънчево петно. Последно това се е случило през 2570г. пр. н.е. и според древните текстове, ако всички части на пирамидиона не са събрани и поставени на върха на Голямата пирамида в определения момент... ще настъпи Апокалипсис, в който човечеството ще бъде унищожено... Ако пък бъде събран, след извършването на специален ритуал, нацията, която го е направила, ще бъде непобедима :) 

И тук стигаме до същината - сблъсъка на интереси. Веднага са мобилизирани американските и европейски спец-части, които се впускат в отчаяна надпревара за частите на пирамидиона, поблазнени от властта, която ги чака. Но нашите хора са съвсем други - коалиция от 8 малки държави - седем свръх обучени войници, един професор по археология и... десетгодишната Лили. Тяхната задача, разбира се, е съвсем по-благородна от суперсилите - те се борят за частите на пирамидиона за да предотвратят издигането на някоя от другите нации до световно господство или най-просто казано - за мир.

Всъщност, в началото книгата изобщо не ми допадна и трябваше да минат около 100 страници за да се промени това. Честно казано, на два пъти се зачудих дали да не я зарежа и да я върна да си събира праха - нещо, което не ми се е случвало от години. В началото започва в много оскъден стил и малко след това действието почва да се развива някак прекалено шеметно и хаотично, с престрелки, надбягвания и т.н... На някои и това би се харесало, но признавам, че с първите страници се чувствах някак подведен от описанието на корицата, очаквах повече... ОБАЧЕ!

Историята постепенно се разгръща. Разкриват се тайни - за Египет, за древните архитекти, за нацистите и т.н. Оказва се, че не е само екшън. Сигурно тук беше повратният момент, след който просто я изчетох на един дъх. Райли изключително пленително описва добре-прикритите сега чудеса на древния свят - Родоския колос, Александрийския фар, Голямата пирамида... а от сцената при Висящите градини на Семирамида просто ще настръхнете! Докато исках да я зарежа, открих че съм се привързал към нашите герои, назовавани със смешни военни позивни като: Фъзи, Принцеса Зоуи, Магьосника, Мечо Пух, Дългоухия - дадени им от Лили. Постепенно тяхното минало също излиза наяве и установяваш, че за нищо на света не искаш да спреш да четеш! Обичам такива книги!

Матю Райли показва невероятен стил, редувайки ожесточени престрелки с кратки лекции по история. С това се навяват асоциации с Индиана Джоунс. При по-динамичните моменти пък, откривам доста силна прилика със "Метеоритът" на Дан Браун. Всъщност, при една от сцените в Лувъра (о да, и такава има) един от персонажите иронично вметва, че се чувства като герой в "Шифърът на Леонардо". И между другото - в края на книгата са поместени няколко странички с интервю на самия Матю Райли и единият от въпросите касае точно това. Райли заявява, че романът му по никакъв начин не е повлиян от Дан Браун-овият шедьовър,  но смята, че ако създаваш сцена с Лувъра е логично по някакъв начин да се пошегуваш с "Шифърът на Леонардо". Ха!

За финал: препоръчвам горещо книгата! Дори смятам в скоро време да си набавя още книги на Матю Райли, според мен си заслужава. :)


* * *
Мечтал съм да имам и съм притежавал 
неограничена власт.
И знам едно - тя подлудява хората.
Александър Велики

3 comments:

  1. Интересно ревю, зариби ме. По принцип имам големи проблеми с подбора на заглавия, но като някой постави така нещата, малко по-подробно, се навивам лесно. Живи и здрави ще й отделим 11 лв. някой ден :) И за пореден път: БАРД правят супер слаби корици.

    ReplyDelete
  2. По-специално - за "Кралете на трилъра". Аз имам едно 4-томово фентъзи на БАРД, чиито корици са МЕГА добрите.

    ReplyDelete
  3. Браво за великолепния преглед! <3 А колкото до останалите книги на Райли - адски много си заслужават всичките, каквото съм започнала всичко ме е увличало, особено поредицата за Шейн Скофилд - Плашилото! <3

    ReplyDelete

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...