Аз бях лична охрана на Хитлер 1940-1945

"Думите на Миш са студени, лишени от емоция, почти безстрастни. Думи на очевидец, но който нищо не е проумял. Чудовищен в невиността и слепотата си."

* * *

Когато попаднах на това заглавие в библиотеката не можех да го подмина с безразличие. По принцип не съм привърженик на фашистката идеология и идеи - даже напротив. Но личността на Хитлер винаги ме е привличала с някакъв особен интерес. Колкото и да е ненавиждан и заклеймяван (и с право, разбира се) не можем да не се съгласим, че се иска невероятно силни характер и воля за да спечелиш толкова много последователи, повечето от които са готови да умрат в името на твоята кауза, без дори нито веднъж да са те виждали. Интереса ми към него може би се дължи и на това, че той също е имал влечение към окултното и мистичното (герба на нацистката партия е достатъчен пример за това - свастиката). Както знаем той е хвърлил огромно количество ресурси в търсене на най-голямата и в същото време най-противоречивата от библейските светини - Светия Граал. За мое голямо съжаление обаче, в книгата не се споменава нито дума за този аспект от живота на Хитлер, но пък това въобще не го прави по-малко интересно четиво.



Книгата ми допадна, защото е напълно автентична - представлява разказ от Рохус Миш, последният жив човек от по-приближените на Хитлер тогава, разказан на журналиста Никола Бурсие. Накратко: Миш е сирак от бедно германско семейство, който си търси работа, когато в родното му градче пристигат нацистите, които набират млади и здрави хора за "Хитлеровата младеж". Той, като такъв, бързо е забелязан и следват няколко години военно обучение и дисциплина. След това до него достига слух, че Хитлер търси нови попълнения за личната си охрана, които обаче задължително трябва да притежават здраво телосложение и да не са по-ниски от 1.80м. ( ! ). Миш е предложен от един от високопоставените командващи и без да се усети, през 1940г. попада в Райхсканцеларията като член на личната охрана на Хитлер. По-нататък той подробно обяснява за задълженията си като такъв, за първата си среща с Фюрера, за отношенията си с колегите ("comrads", както той ги нарича) за придружаването на Хитлер, за по-важните му пътешествия, за навиците му и т.н. Тук няколко неща ми направиха огромно впечатление.

Първо, че Миш по това време не е водил дневник, но представя фактите и датите изключително точно, сякаш са се случили вчера. Второ, реалната представа за Хитлер, от човек, който го е познавал отблизо, далеч не представлява мустакатият, фанатичен чичко, който държи пламенни речи. Адолф Хитлер е описан като съвсем уравновесен човек със невероятно самообладание, обичащ вечер да седи пред камината сред близки хора, слушайки класическа музика. Дори разбираме, че Фюрера е ставал късно от сън (след 11ч.), забранявал е политически теми по време на хранене и е бил пламенен вегетарианец и любител на чай! Трето: Миш споделя, че учудващо голям брой хора от обкръжението на Хитлер, като охрана, секретари и счетоводители (включително самият Миш) не са били членове на нацистката партия! А са били обикновени граждани, които просто работят за пари, несвързани с нищо към Фюрера, освен с един трудов договор. Това според мен е един мит по-малко около историите с неговата особа. Четвърто, от което всъщност останах доста изненадан: Миш казва, че въпреки постоянната си близост до Хитлер, той (както и повечето като него) разбира чак след края на войната за зверствата на Фюрера по отношение на евреите... Не само това - Хитлер никога не е говорил за геноциди и подобни, а явно го е правил в изключително тесен кръг от приближени, явно дори без собствената си охрана.

Разказа продължава до самият край на войната, като последните действия вече се развиват в бункера на Хитлер в Берлин, откъдето в последната година преди краха управлява подчинените си. Всъщност, Рохус Миш (преди да попадне в съветски плен за 10 години след края на войната) е един от последните души, които напускат живи бункера. Главата, в която се разказва как Гьобелс и жена му умъртвяват шесте си деца, преди те самите да глътнат смъртоносните хапчета и самоубийството на Адолф Хитлер заедно с предполагаемата си любовница Ева Браун, е покъртителна...

В книгата са включени изключително точни план-схеми на канцлерството на Хитлер и бункера му, както и задоволителен снимков материал. A-must-read за всички Хитлер симпатизанти както и любители на периода на Втората световна война. Длъжен съм да предупредя обаче, че освен прелюбопитният разказ, книгата изобилства и от имена на местности и дати, което може да отблъсне известен кръг от читатели.

Актуална снимка на Миш, на която той показва себе си по време на периода на служба при Хитлер

 Сградата на Райхсканцеларията, заемащата основно място в разказа на Миш
 * * *
"Беше мой началник - обяснява той. - С мен беше внимателен и любезен.." Миш и до днес не може да приеме, че Хитлер е убиец. Просто не допуска да е имал някаква вина.."

2 comments:

  1. Откъде да намерякнигата

    ReplyDelete
    Replies
    1. Здравейте!
      Сега проверих и останах изненадан, че книгата я няма в нито една онлайн книжарница. Същото важи и за olx.bg. Ще се опитам да я намеря по друг начин и ще публикувам една обява. : )

      Поздрави.

      Delete

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...